Бачкай душо за утеха,
Когато в къщи нямаш дом.
Ръкавите ти пак запретна
Да не влизат мисли с взлом.
Блъскай от зори до здрач.
С пот и кръв гради стени.
Да се запазиш, в гнилост и печал,
Отминали, откъслечни вини.
Избърши челото, белким се смили
съдбата ти или оная с косата.
И съден час дочакаш ти.
Да се свърши, рестото не чакаш!