8 dic 2011, 15:51

Бадемово кафяво

925 0 0

 

 

БАДЕМОВО КАФЯВО

        Когато в лед, мъгла и киша  
      стопи се бавно зимният следобед, 
      и тъмна, тъмна нощ се вмъкна
      безшумно през прозореца,
      тогава твоят силует се вряза, 
      подобно на блестяща, огнена комета,
      на стената бяла тук, в притихналата стая. 
      Яви се тъй внезапно, нечакан, незабравен, 
      отдавна обитаващ друг един свят - горен, 
      макар прекрасен, толкова и непонятно - 
      страшен, за нас, живеещите долу. 
      В безмълвие ти впери поглед в мене. 
      Бадемово-кафяв, приканващо-настойчив
      и много, много тъжен бе този, тегнещ като 
      речен камък взор. 
       Мълчахме дълго... А в нас крещяха световете, 
       които, бързайки (кой знай защо и за къде) 
       пропуснахме да изживеем. 
       Защо дойде? 
       Защо дойде? 
       И... моля ти се, повече не идвай! 
 
       01. февруари 2011г.
                                                        




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...