Dec 8, 2011, 3:51 PM

Бадемово кафяво

  Poetry » Love
924 0 0

 

 

БАДЕМОВО КАФЯВО

        Когато в лед, мъгла и киша  
      стопи се бавно зимният следобед, 
      и тъмна, тъмна нощ се вмъкна
      безшумно през прозореца,
      тогава твоят силует се вряза, 
      подобно на блестяща, огнена комета,
      на стената бяла тук, в притихналата стая. 
      Яви се тъй внезапно, нечакан, незабравен, 
      отдавна обитаващ друг един свят - горен, 
      макар прекрасен, толкова и непонятно - 
      страшен, за нас, живеещите долу. 
      В безмълвие ти впери поглед в мене. 
      Бадемово-кафяв, приканващо-настойчив
      и много, много тъжен бе този, тегнещ като 
      речен камък взор. 
       Мълчахме дълго... А в нас крещяха световете, 
       които, бързайки (кой знай защо и за къде) 
       пропуснахме да изживеем. 
       Защо дойде? 
       Защо дойде? 
       И... моля ти се, повече не идвай! 
 
       01. февруари 2011г.
                                                        




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....