Dec 8, 2011, 3:51 PM

Бадемово кафяво

  Poetry » Love
935 0 0

 

 

БАДЕМОВО КАФЯВО

        Когато в лед, мъгла и киша  
      стопи се бавно зимният следобед, 
      и тъмна, тъмна нощ се вмъкна
      безшумно през прозореца,
      тогава твоят силует се вряза, 
      подобно на блестяща, огнена комета,
      на стената бяла тук, в притихналата стая. 
      Яви се тъй внезапно, нечакан, незабравен, 
      отдавна обитаващ друг един свят - горен, 
      макар прекрасен, толкова и непонятно - 
      страшен, за нас, живеещите долу. 
      В безмълвие ти впери поглед в мене. 
      Бадемово-кафяв, приканващо-настойчив
      и много, много тъжен бе този, тегнещ като 
      речен камък взор. 
       Мълчахме дълго... А в нас крещяха световете, 
       които, бързайки (кой знай защо и за къде) 
       пропуснахме да изживеем. 
       Защо дойде? 
       Защо дойде? 
       И... моля ти се, повече не идвай! 
 
       01. февруари 2011г.
                                                        




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...