8 дек. 2011 г., 15:51

Бадемово кафяво

927 0 0

 

 

БАДЕМОВО КАФЯВО

        Когато в лед, мъгла и киша  
      стопи се бавно зимният следобед, 
      и тъмна, тъмна нощ се вмъкна
      безшумно през прозореца,
      тогава твоят силует се вряза, 
      подобно на блестяща, огнена комета,
      на стената бяла тук, в притихналата стая. 
      Яви се тъй внезапно, нечакан, незабравен, 
      отдавна обитаващ друг един свят - горен, 
      макар прекрасен, толкова и непонятно - 
      страшен, за нас, живеещите долу. 
      В безмълвие ти впери поглед в мене. 
      Бадемово-кафяв, приканващо-настойчив
      и много, много тъжен бе този, тегнещ като 
      речен камък взор. 
       Мълчахме дълго... А в нас крещяха световете, 
       които, бързайки (кой знай защо и за къде) 
       пропуснахме да изживеем. 
       Защо дойде? 
       Защо дойде? 
       И... моля ти се, повече не идвай! 
 
       01. февруари 2011г.
                                                        




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...