БАДЕМОВО КАФЯВО

        Когато в лед, мъгла и киша  
      стопи се бавно зимният следобед, 
      и тъмна, тъмна нощ се вмъкна
      безшумно през прозореца,
      тогава твоят силует се вряза, 
      подобно на блестяща, огнена комета,
      на стената бяла тук, в притихналата стая. 
      Яви се тъй внезапно, нечакан, незабравен, 
      отдавна обитаващ друг един свят - горен, 
      макар прекрасен, толкова и непонятно - 
      страшен, за нас, живеещите долу. 
      В безмълвие ти впери поглед в мене. 
      Бадемово-кафяв, приканващо-настойчив
      и много, много тъжен бе този, тегнещ като 
      речен камък взор. 
       Мълчахме дълго... А в нас крещяха световете, 
       които, бързайки (кой знай защо и за къде) 
       пропуснахме да изживеем. 
       Защо дойде? 
       Защо дойде? 
       И... моля ти се, повече не идвай! 
 
       01. февруари 2011г.