Когато в лед, мъгла и киша
стопи се бавно зимният следобед,
и тъмна, тъмна нощ се вмъкна
безшумно през прозореца,
тогава твоят силует се вряза,
подобно на блестяща, огнена комета,
на стената бяла тук, в притихналата стая.
Яви се тъй внезапно, нечакан, незабравен,
отдавна обитаващ друг един свят - горен,
макар прекрасен, толкова и непонятно -
страшен, за нас, живеещите долу.
В безмълвие ти впери поглед в мене. ...