16 jul 2008, 15:47

* * *

  Poesía » Otra
1.4K 0 4



Когато си сам
и виждаш само лека светлина през процепа
и студените стоманени решетки
ти пречат да видиш смъртта
Когато твой приятел
е само онзи който виждаш в огледалото
и изгубиш и неговото присъствие
Когато броиш само минутите
до твоя край на желание
и молиш мрака за обещание
а той ти мълчи
Тогава помисли
кой ти причини болката
отне свободата ти
и бавно те уби
и ще осъзнаеш
че това си само ТИ!



NLM

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Новали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...