novali (Новали) novali (Новали)
10
Jul 16, 2008, 3:47 PM

* * *

  Poetry » Other
1.4K 0 4



Когато си сам
и виждаш само лека светлина през процепа
и студените стоманени решетки
ти пречат да видиш смъртта
Когато твой приятел
е само онзи който виждаш в огледалото
и изгубиш и неговото присъствие
Когато броиш само минутите
до твоя край на желание
и молиш мрака за обещание
а той ти мълчи
Тогава помисли
кой ти причини болката
отне свободата ти
и бавно те уби
и ще осъзнаеш
че това си само ТИ!



NLM

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Новали All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0