Jul 16, 2008, 3:47 PM

* * *

  Poetry » Other
1.4K 0 4



Когато си сам
и виждаш само лека светлина през процепа
и студените стоманени решетки
ти пречат да видиш смъртта
Когато твой приятел
е само онзи който виждаш в огледалото
и изгубиш и неговото присъствие
Когато броиш само минутите
до твоя край на желание
и молиш мрака за обещание
а той ти мълчи
Тогава помисли
кой ти причини болката
отне свободата ти
и бавно те уби
и ще осъзнаеш
че това си само ТИ!



NLM

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Новали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....