9 dic 2007, 20:00

Багажът не тежи, както душата 

  Poesía » Otra
955 0 25
Мечтите ми се
смеят от несбъдване.
През сЪлзи.
И са странно полудели.
Къде съм аз?
Че време е за тръгване.
Навсякъде...
От толкова раздели!
Не ме изпращай!
Стигнах до вратата.
В сбогуване затънах.
До колЕне.
Багажът не тежи,
както душата.
И друга съм била...
Но преди мене.
Защото те обичам,
но различно...
Накъсах дните ни.
На разделеност.
Запълних се със теб.
До безсебичност.
И не живея вече -
в предопределеност.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??