Dec 9, 2007, 8:00 PM

Багажът не тежи, както душата 

  Poetry » Other
954 0 25
Мечтите ми се
смеят от несбъдване.
През сЪлзи.
И са странно полудели.
Къде съм аз?
Че време е за тръгване.
Навсякъде...
От толкова раздели!
Не ме изпращай!
Стигнах до вратата.
В сбогуване затънах.
До колЕне.
Багажът не тежи,
както душата.
И друга съм била...
Но преди мене.
Защото те обичам,
но различно...
Накъсах дните ни.
На разделеност.
Запълних се със теб.
До безсебичност.
И не живея вече -
в предопределеност.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??