Багажът не тежи, както душата
Мечтите ми се
смеят от несбъдване.
През сЪлзи.
И са странно полудели.
Къде съм аз?
Че време е за тръгване.
Навсякъде...
От толкова раздели!
Не ме изпращай!
Стигнах до вратата.
В сбогуване затънах.
До колЕне.
Багажът не тежи,
както душата.
И друга съм била...
Но преди мене.
Защото те обичам,
но различно...
Накъсах дните ни.
На разделеност.
Запълних се със теб.
До безсебичност.
И не живея вече -
в предопределеност.
смеят от несбъдване.
През сЪлзи.
И са странно полудели.
Къде съм аз?
Че време е за тръгване.
Навсякъде...
От толкова раздели!
Не ме изпращай!
Стигнах до вратата.
В сбогуване затънах.
До колЕне.
Багажът не тежи,
както душата.
И друга съм била...
Но преди мене.
Защото те обичам,
но различно...
Накъсах дните ни.
На разделеност.
Запълних се със теб.
До безсебичност.
И не живея вече -
в предопределеност.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Я телефон, я се звъни на вратата
