17 jul 2011, 23:44

Баири на детството 

  Poesía » Otra
501 0 2

 

 

Край моето родно селце

се белеят баири.

По тях съм играла и тичала боса.

По тях е преминало моето детство

безгрижно.

Все същите те са... А аз - белокоса.

 

При вас се завръщам,

баири на моето детство,

защо не съм радостна, нито щастлива?...

Наблизо, във старо тревясало гробище

селско,

погребах баща си и мама почива...

 

Унасям се в спомени скъпи

от моята младост

и в детството миг да се върна желая...

Животът не връща ни детство,

ни младост, ни радост...

Годините чезнат, отлитат в безкрая.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колко много утаена мъдрост има в твоя стих!
  • "Животът не връща ни детство,
    ни младост, ни радост...
    Годините чезнат, отлитат в безкрая."
    Но пък остават спомените,които завинаги живеят в нас
    Поздрав,Славка!
Propuestas
: ??:??