Баири на детството
Край моето родно селце
се белеят баири.
По тях съм играла и тичала боса.
По тях е преминало моето детство
безгрижно.
Все същите те са... А аз - белокоса.
При вас се завръщам,
баири на моето детство,
защо не съм радостна, нито щастлива?...
Наблизо, във старо тревясало гробище
селско,
погребах баща си и мама почива...
Унасям се в спомени скъпи
от моята младост
и в детството миг да се върна желая...
Животът не връща ни детство,
ни младост, ни радост...
Годините чезнат, отлитат в безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
