17 июл. 2011 г., 23:44

Баири на детството

603 0 2

 

 

Край моето родно селце

се белеят баири.

По тях съм играла и тичала боса.

По тях е преминало моето детство

безгрижно.

Все същите те са... А аз - белокоса.

 

При вас се завръщам,

баири на моето детство,

защо не съм радостна, нито щастлива?...

Наблизо, във старо тревясало гробище

селско,

погребах баща си и мама почива...

 

Унасям се в спомени скъпи

от моята младост

и в детството миг да се върна желая...

Животът не връща ни детство,

ни младост, ни радост...

Годините чезнат, отлитат в безкрая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко много утаена мъдрост има в твоя стих!
  • "Животът не връща ни детство,
    ни младост, ни радост...
    Годините чезнат, отлитат в безкрая."
    Но пък остават спомените,които завинаги живеят в нас
    Поздрав,Славка!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...