9 sept 2006, 13:11

Бал в парка

  Poesía
1.7K 0 5
Събудих се
от вятъра
напиращ да проникне
вътре
някъде...
Събуди ме
с плътният си глас,
а беше пълнолуние
и в парка хората
вървяха
говореха
усмихваха се като в унес
като на бал танцуваха.
Смехът им
някак си забавено
и той
танцуваше
в самодивски танц
празнувайки началото
и края...
Зашеметяващо спокойствие
усмихвам се
луната се е спуснала върху лицата
и те са бели
клоуни
в замръзнали усмивки...
...и все пак
чудото да си в картината
обвита в мъгла
от пълнолуние
проплакващите струни
на китара
и те
и ние
сме в платното на художник

- заспиваш ли
- заспивам
балът свърши
музиката спря
там,
където
беше чута.
Луната се търкулна по алеята
събра остатъците от човешките лица
гримът размазан
върху клоуна...
и той
приседна
до мен
на пейката
и вятърът
и той
утихна уморен ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...