Sep 9, 2006, 1:11 PM

Бал в парка

  Poetry
1.7K 0 5
Събудих се
от вятъра
напиращ да проникне
вътре
някъде...
Събуди ме
с плътният си глас,
а беше пълнолуние
и в парка хората
вървяха
говореха
усмихваха се като в унес
като на бал танцуваха.
Смехът им
някак си забавено
и той
танцуваше
в самодивски танц
празнувайки началото
и края...
Зашеметяващо спокойствие
усмихвам се
луната се е спуснала върху лицата
и те са бели
клоуни
в замръзнали усмивки...
...и все пак
чудото да си в картината
обвита в мъгла
от пълнолуние
проплакващите струни
на китара
и те
и ние
сме в платното на художник

- заспиваш ли
- заспивам
балът свърши
музиката спря
там,
където
беше чута.
Луната се търкулна по алеята
събра остатъците от човешките лица
гримът размазан
върху клоуна...
и той
приседна
до мен
на пейката
и вятърът
и той
утихна уморен ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...