10 mar 2017, 12:21  

Балада 

  Poesía » Del paisaje
666 6 22

Огряна от последните лъчи

на залеза в притихналия ден...

Спомни си с топлота за мен;

и просто малко помълчи.

 

Ще пърхат мислите с крила -

обзети от жадуван плен...

И мигът ще е свещен

ореол, заключил живите слова!

 

Ще те докосне и ще те гори

на небосвода тъмносин

звезда-самотница с един

зов от мислите ти повторим.

 

Луната мъдро ще те озари,

но ти едва ли ще заспиш...

Хоризонтът виното изпи

и пее в сънните гори...

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??