Балада
Огряна от последните лъчи
на залеза в притихналия ден...
Спомни си с топлота за мен;
и просто малко помълчи.
Ще пърхат мислите с крила -
обзети от жадуван плен...
И мигът ще е свещен
ореол, заключил живите слова!
Ще те докосне и ще те гори
на небосвода тъмносин
звезда-самотница с един
зов от мислите ти повторим.
Луната мъдро ще те озари,
но ти едва ли ще заспиш...
Хоризонтът виното изпи
и пее в сънните гори...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
