БАЛАДА ЗА ТЪРПЕЛИВАТА КАПКА
... най-търпеливата в света, блестяща, малка, упорита,
с каква изящна простота! – дълбае капката в гранита,
а той е страшно търпелив – и като жаден я преглъща,
но капката спотайва взрив във своята дълбока същност,
със девет котешки души, те – капките, до смърт дълбаят,
не сеща той, че се руши! – че някой ден ще дойде краят,
и, Господ дал, човекът взел! – подир безмълвния му трясък,
ще легне – камък на темел, или ще скърца – шепа пясък,
бях първолаче при дъжда, пих мъдростите му с възхита! –
с най-търпеливата вода да се подписвам връз гранита.