28 nov 2018, 8:32

Балерина от моите нощи

  Poesía
560 10 8

Като жилка на нежно листо,

разположена точно в средата,

тази мисъл хиляда по сто

нови мисли ми ражда в главата.

Като хапче, което сладни

за отминали мои заблуди

и лекува в очите мъгли

с ясен фокус, неясен на други.

Като нота от маков етюд,

балерина от моите нощи,

в саксофона отронила звук,

гъделичка за още и още.

 

Като мигла от новия ден

и заклещено токче в стрелките,

спира времето с дъх променен

и със мен се опитва да свикне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз бих ти сложила звездичка, толкова е хубаво, толкова е песенно и твое като стил и светоусещане! Аплодисменти за страхотните метафори, миличка! Цялото е един изключителен поетичен бисер!
  • Разкош!
  • "Като мигла от новия ден

    и заклещено токче в стрелките,"

    Спря дъха ми... И сякаш пораснах.

    Прекрасно е! Аплодисменти! И респект!
  • "Като хапче, което сладни
    за отминали мои заблуди
    и лекува в очите мъгли
    с ясен фокус, неясен на други."!!!
    Отново на гребена на вълната! Прекрасен стих, както винаги! Поздрави и от мен!
  • Много лиричен стих. Поздравление, Райна!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...