5 dic 2014, 21:38

Банално без героика 

  Poesía » Otra
309 0 7
Предчувствам днес последна сеч.
Главата ми ще падне в кърви.
Над мен виси Дамоклев меч
да среже възела на вЪрви.
Пред себе си не виждам друм.
Сърцето вече ще се пръсне.
А тихомълком моят ум
със тялото ми ще възкръсне.
За новия живот отвъд
и път небето ще отвори.
С прободена от кирка гръд,
земята в гроб ще се затвори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??