Предчувствам днес последна сеч.
Главата ми ще падне в кърви.
Над мен виси Дамоклев меч
да среже възела на вЪрви.
Пред себе си не виждам друм.
Сърцето вече ще се пръсне.
А тихомълком моят ум
със тялото ми ще възкръсне.
За новия живот отвъд
и път небето ще отвори.
С прободена от кирка гръд,
земята в гроб ще се затвори.
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
