Банално без героика
Предчувствам днес последна сеч.
Главата ми ще падне в кърви.
Над мен виси Дамоклев меч
да среже възела на вЪрви.
Пред себе си не виждам друм.
Сърцето вече ще се пръсне.
А тихомълком моят ум
със тялото ми ще възкръсне.
За новия живот отвъд
и път небето ще отвори.
С прободена от кирка гръд,
земята в гроб ще се затвори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
