18 dic 2008, 13:29

Банкомат

  Poesía » Civil
856 0 1

предварително искам да Благодаря на

чичо Стоян, че ми позволи да публикувам

 това произведение, в което леко вмъкнах и мои мисли.

  Благодаря ти! БЪДИ ЖИВ И ЗДРАВ!

 

 

                                           Още от старта си моята карта

                                           остана без собствен дебит,

                                           виновно горката се гуши в ръката

                                           - Аз пък съм зъл и сърдит.

 

                         Че нищо не върши, когато и свърши

                         парата с червен овърдрафт,

                         транзакция нула и аз съм на нула

                         - Сериозно закъсал си го, брат!

 

                                                 Банкомат, банкомат,

                                                 ти баща, ти майка, брат.

                                                 Моля ти се, разбери,

                                                 трябват ми пари.

 

                        Седя омърлушен, в ъгъла сгушен,

                        ни дума, ни вопъл, ни стон.

                        Страхотна угроза в убийствена доза,

                        почти на червено - картон.

 

                                             Припомням си пина, надлежно написан

                                             на малкото листче в плика,

                                             и после наужким с бутона го мушкам,

                                             наужким си играя така.

 

                          Театър, театър, но всичко е вятър,

                          във джоба си нямам ни грош.

                          Животът е сложен, почти невъзможен

                          и сто пъти, сто пъти лош!

 

                                               При тази орисия, без капка ракия,

                                               без секс и стимулиращ хормон,

                                               мечтата си не крия за банкоматче фурия,

                                               да пуска поне милион!

 

                           Да живне душата горката,

                           да грейне по-слънчев денят.

                           Едничката истина, майчице свята,

                           е имаш ли фирма-гарант.

 

                                                    Затова, братя и сестри,

                                                   (това е ежедневието ни, нали)

                                                    за да няма номенклатура,

                                                    взимайте понякога и в натура!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...