Dec 18, 2008, 1:29 PM

Банкомат

  Poetry » Civic
861 0 1

предварително искам да Благодаря на

чичо Стоян, че ми позволи да публикувам

 това произведение, в което леко вмъкнах и мои мисли.

  Благодаря ти! БЪДИ ЖИВ И ЗДРАВ!

 

 

                                           Още от старта си моята карта

                                           остана без собствен дебит,

                                           виновно горката се гуши в ръката

                                           - Аз пък съм зъл и сърдит.

 

                         Че нищо не върши, когато и свърши

                         парата с червен овърдрафт,

                         транзакция нула и аз съм на нула

                         - Сериозно закъсал си го, брат!

 

                                                 Банкомат, банкомат,

                                                 ти баща, ти майка, брат.

                                                 Моля ти се, разбери,

                                                 трябват ми пари.

 

                        Седя омърлушен, в ъгъла сгушен,

                        ни дума, ни вопъл, ни стон.

                        Страхотна угроза в убийствена доза,

                        почти на червено - картон.

 

                                             Припомням си пина, надлежно написан

                                             на малкото листче в плика,

                                             и после наужким с бутона го мушкам,

                                             наужким си играя така.

 

                          Театър, театър, но всичко е вятър,

                          във джоба си нямам ни грош.

                          Животът е сложен, почти невъзможен

                          и сто пъти, сто пъти лош!

 

                                               При тази орисия, без капка ракия,

                                               без секс и стимулиращ хормон,

                                               мечтата си не крия за банкоматче фурия,

                                               да пуска поне милион!

 

                           Да живне душата горката,

                           да грейне по-слънчев денят.

                           Едничката истина, майчице свята,

                           е имаш ли фирма-гарант.

 

                                                    Затова, братя и сестри,

                                                   (това е ежедневието ни, нали)

                                                    за да няма номенклатура,

                                                    взимайте понякога и в натура!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Григорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...