18.12.2008 г., 13:29

Банкомат

859 0 1

предварително искам да Благодаря на

чичо Стоян, че ми позволи да публикувам

 това произведение, в което леко вмъкнах и мои мисли.

  Благодаря ти! БЪДИ ЖИВ И ЗДРАВ!

 

 

                                           Още от старта си моята карта

                                           остана без собствен дебит,

                                           виновно горката се гуши в ръката

                                           - Аз пък съм зъл и сърдит.

 

                         Че нищо не върши, когато и свърши

                         парата с червен овърдрафт,

                         транзакция нула и аз съм на нула

                         - Сериозно закъсал си го, брат!

 

                                                 Банкомат, банкомат,

                                                 ти баща, ти майка, брат.

                                                 Моля ти се, разбери,

                                                 трябват ми пари.

 

                        Седя омърлушен, в ъгъла сгушен,

                        ни дума, ни вопъл, ни стон.

                        Страхотна угроза в убийствена доза,

                        почти на червено - картон.

 

                                             Припомням си пина, надлежно написан

                                             на малкото листче в плика,

                                             и после наужким с бутона го мушкам,

                                             наужким си играя така.

 

                          Театър, театър, но всичко е вятър,

                          във джоба си нямам ни грош.

                          Животът е сложен, почти невъзможен

                          и сто пъти, сто пъти лош!

 

                                               При тази орисия, без капка ракия,

                                               без секс и стимулиращ хормон,

                                               мечтата си не крия за банкоматче фурия,

                                               да пуска поне милион!

 

                           Да живне душата горката,

                           да грейне по-слънчев денят.

                           Едничката истина, майчице свята,

                           е имаш ли фирма-гарант.

 

                                                    Затова, братя и сестри,

                                                   (това е ежедневието ни, нали)

                                                    за да няма номенклатура,

                                                    взимайте понякога и в натура!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...