предварително искам да Благодаря на
чичо Стоян, че ми позволи да публикувам
това произведение, в което леко вмъкнах и мои мисли.
Благодаря ти! БЪДИ ЖИВ И ЗДРАВ!
Още от старта си моята карта
остана без собствен дебит,
виновно горката се гуши в ръката
- Аз пък съм зъл и сърдит.
Че нищо не върши, когато и свърши
парата с червен овърдрафт,
транзакция нула и аз съм на нула
- Сериозно закъсал си го, брат!
Банкомат, банкомат,
ти баща, ти майка, брат.
Моля ти се, разбери,
трябват ми пари.
Седя омърлушен, в ъгъла сгушен,
ни дума, ни вопъл, ни стон.
Страхотна угроза в убийствена доза,
почти на червено - картон.
Припомням си пина, надлежно написан
на малкото листче в плика,
и после наужким с бутона го мушкам,
наужким си играя така.
Театър, театър, но всичко е вятър,
във джоба си нямам ни грош.
Животът е сложен, почти невъзможен
и сто пъти, сто пъти лош!
При тази орисия, без капка ракия,
без секс и стимулиращ хормон,
мечтата си не крия за банкоматче фурия,
да пуска поне милион!
Да живне душата горката,
да грейне по-слънчев денят.
Едничката истина, майчице свята,
е имаш ли фирма-гарант.
Затова, братя и сестри,
(това е ежедневието ни, нали)
за да няма номенклатура,
взимайте понякога и в натура!
© Славка Григорова Всички права запазени
много е хубаво