18 дек. 2008 г., 13:29

Банкомат

857 0 1

предварително искам да Благодаря на

чичо Стоян, че ми позволи да публикувам

 това произведение, в което леко вмъкнах и мои мисли.

  Благодаря ти! БЪДИ ЖИВ И ЗДРАВ!

 

 

                                           Още от старта си моята карта

                                           остана без собствен дебит,

                                           виновно горката се гуши в ръката

                                           - Аз пък съм зъл и сърдит.

 

                         Че нищо не върши, когато и свърши

                         парата с червен овърдрафт,

                         транзакция нула и аз съм на нула

                         - Сериозно закъсал си го, брат!

 

                                                 Банкомат, банкомат,

                                                 ти баща, ти майка, брат.

                                                 Моля ти се, разбери,

                                                 трябват ми пари.

 

                        Седя омърлушен, в ъгъла сгушен,

                        ни дума, ни вопъл, ни стон.

                        Страхотна угроза в убийствена доза,

                        почти на червено - картон.

 

                                             Припомням си пина, надлежно написан

                                             на малкото листче в плика,

                                             и после наужким с бутона го мушкам,

                                             наужким си играя така.

 

                          Театър, театър, но всичко е вятър,

                          във джоба си нямам ни грош.

                          Животът е сложен, почти невъзможен

                          и сто пъти, сто пъти лош!

 

                                               При тази орисия, без капка ракия,

                                               без секс и стимулиращ хормон,

                                               мечтата си не крия за банкоматче фурия,

                                               да пуска поне милион!

 

                           Да живне душата горката,

                           да грейне по-слънчев денят.

                           Едничката истина, майчице свята,

                           е имаш ли фирма-гарант.

 

                                                    Затова, братя и сестри,

                                                   (това е ежедневието ни, нали)

                                                    за да няма номенклатура,

                                                    взимайте понякога и в натура!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Григорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...