Аз видях - задименият бар
бе изпразнил от себе си паплач,
напоени до смърт, господá
и един женски труп да се влачи.
Тя бе слаба. Със малки гърди.
(Да, погледнах. Неувисанала плът)
От потта - рокля бяла, коси
тъй полепнали и омазани с кръв...
Стъклен прах от бутилки по пода.
Коленете ѝ като в сребърни рани.
А по дланите пръст, сякаш бродила,
изморена до смърт да се брани. ...