Аз видях - задименият бар
бе изпразнил от себе си паплач,
напоени до смърт, господá
и един женски труп да се влачи.
Тя бе слаба. Със малки гърди.
(Да, погледнах. Неувисанала плът)
От потта - рокля бяла, коси
тъй полепнали и омазани с кръв...
Стъклен прах от бутилки по пода.
Коленете ѝ като в сребърни рани.
А по дланите пръст, сякаш бродила,
изморена до смърт да се брани.
Изпълзя. Аз притихнах. Красива!
Устни - грях. И очи, морско сини.
Със коси, сякаш черната грива
на жребец от горите, най-дивият.
В този миг се надигнаха двама.
И докопаха морното тяло.
Тя подаде ръка. Не я хванах,
но извадих подострен кинжал.
От устните им слюнка на похот.
Подивели за нежната плът.
Те ме удряха, удряха. Грохот!
Аз гневях се на моята смърт.
Тя не плаче. Червена и гола.
С пръсти ровеше камъни, пръст.
А пък Дявол и милост от Бога
ѝ подхвърлиха с ножа ми, кръст.
Те не спираха. Изрод - човеци.
От гърлата им жажда за Ад.
От единият семе течеше,
а от другия слюнка и смрад.
Ала моят кинжал го промуши.
Падна изверга в болка и крясък.
Кръста дървен прониза пък гушата
на грозника възбуден до бяс.
Тя умираше. Бавно. Усмихната.
Този хълм ще запомни смъртта.
Тъй не дал си ръката - убих ли я?
Или просто несгодна съдба?
И видях. Тя просто изчезна.
Аз издъхвам. Трагедия пълна.
На табелката пише - Бар "Бездна"
Полетяла е. Мъртва птица от хълма...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Все права защищены