Аз видях - задименият бар 
бе изпразнил от себе си паплач,
напоени до смърт, господá
и един женски труп да се влачи.
Тя бе слаба. Със малки гърди.
(Да, погледнах. Неувисанала плът)
От потта - рокля бяла, коси
тъй полепнали и омазани с кръв...
Стъклен прах от бутилки по пода. 
Коленете ѝ като в сребърни рани. 
А по дланите пръст, сякаш бродила,

изморена до смърт да се брани. 
Изпълзя. Аз притихнах. Красива! 
Устни - грях. И очи, морско сини. 
Със коси, сякаш черната грива 
на жребец от горите, най-дивият. 
В този миг се надигнаха двама. 
И докопаха морното тяло. 
Тя подаде ръка. Не я хванах, 
но извадих подострен кинжал. 
От устните им слюнка на похот. 
Подивели за нежната плът. 
Те ме удряха, удряха. Грохот! 
Аз гневях се на моята смърт. 
Тя не плаче. Червена и гола. 
С пръсти ровеше камъни, пръст. 
А пък Дявол и милост от Бога 
ѝ подхвърлиха с ножа ми, кръст. 
Те не спираха. Изрод - човеци.
От гърлата им жажда за Ад. 
От единият семе течеше, 
а от другия слюнка и смрад. 
Ала моят кинжал го промуши. 
Падна изверга в болка и крясък. 
Кръста дървен прониза пък гушата 
на грозника възбуден до бяс. 
Тя умираше. Бавно. Усмихната. 
Този хълм ще запомни смъртта. 
Тъй не дал си ръката - убих ли я? 
Или просто несгодна съдба? 
И видях. Тя просто изчезна. 
Аз издъхвам. Трагедия пълна. 
На табелката пише - Бар "Бездна" 
Полетяла е. Мъртва птица от хълма...

Стихопат. 
Danny Diester