2 may 2020, 1:19

Бар "Самотни сърца"

  Poesía
680 2 14

На случаен принцип наредени,

прииждат, тръгват си... На смени...

Вторачен поглед в питието,

на дъното заложена монета,

 

ези или тура, ще свърши вечерта,

овце или взаимна самота?

Поне за час, за два, забрава

а сутринта отново ставаш

 

без вяра, по-празен от преди

с погребани животи и мечти,

и монотонно продължаваш

до следващото бягство от света

 

с надеждата отново да удавиш

времето и да потънеш във нощта

безпаметно поне до сутринта,

че самотата не се споделя с' самота...

 

01 05 2020

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Юри, благодаря! 🍷
  • Хубаво! 😊
  • Иржи (Ирина Филипова) - имаме един познат, който казва за себе си, че е влюбен в самотата си, и все си е под коронтина (карантина по време на коронавирус), трудно е да го изкараме от тях, щото и работата му е у дома. А си струва да си с него не само на бар, но и на маса
    Наистина замислящо... сам, самотен, самичък, самотен сред хора, сам, но не самотен... От една страна технологиите ни дават толкова много възможности, и понеже са по-лесно достъпни, заменят други или компенсират виртуално. Паралелни животи.
  • Тъжна картина описваш, Пепи и спасението според мен е...работа, много работа! И тогава няма нужда от овце, нито от алкохол, нито от весели или също толкова самотни като теб! И, ако някой забележи и оцени твоя труд- ето рецептата да излезеш от състоянието на самота, непотребност за останалите и самодостатъчност от изолацията ти! Стихът ти е много замислящ...
  • Благодаря ти, Дани!
    Самотата и отчаянието може да съберат за известно време двама, но не и да ги сближат...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...