На случаен принцип наредени,
прииждат, тръгват си... На смени...
Вторачен поглед в питието,
на дъното заложена монета,
ези или тура, ще свърши вечерта,
овце или взаимна самота?
Поне за час, за два, забрава
а сутринта отново ставаш
без вяра, по-празен от преди
с погребани животи и мечти,
и монотонно продължаваш
до следващото бягство от света
с надеждата отново да удавиш
времето и да потънеш във нощта
безпаметно поне до сутринта,
че самотата не се споделя с' самота...
01 05 2020
© П Антонова Все права защищены