2 мая 2020 г., 01:19

Бар "Самотни сърца"

684 2 14

На случаен принцип наредени,

прииждат, тръгват си... На смени...

Вторачен поглед в питието,

на дъното заложена монета,

 

ези или тура, ще свърши вечерта,

овце или взаимна самота?

Поне за час, за два, забрава

а сутринта отново ставаш

 

без вяра, по-празен от преди

с погребани животи и мечти,

и монотонно продължаваш

до следващото бягство от света

 

с надеждата отново да удавиш

времето и да потънеш във нощта

безпаметно поне до сутринта,

че самотата не се споделя с' самота...

 

01 05 2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Юри, благодаря! 🍷
  • Хубаво! 😊
  • Иржи (Ирина Филипова) - имаме един познат, който казва за себе си, че е влюбен в самотата си, и все си е под коронтина (карантина по време на коронавирус), трудно е да го изкараме от тях, щото и работата му е у дома. А си струва да си с него не само на бар, но и на маса
    Наистина замислящо... сам, самотен, самичък, самотен сред хора, сам, но не самотен... От една страна технологиите ни дават толкова много възможности, и понеже са по-лесно достъпни, заменят други или компенсират виртуално. Паралелни животи.
  • Тъжна картина описваш, Пепи и спасението според мен е...работа, много работа! И тогава няма нужда от овце, нито от алкохол, нито от весели или също толкова самотни като теб! И, ако някой забележи и оцени твоя труд- ето рецептата да излезеш от състоянието на самота, непотребност за останалите и самодостатъчност от изолацията ти! Стихът ти е много замислящ...
  • Благодаря ти, Дани!
    Самотата и отчаянието може да съберат за известно време двама, но не и да ги сближат...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...