2.05.2020 г., 1:19

Бар "Самотни сърца"

681 2 14

На случаен принцип наредени,

прииждат, тръгват си... На смени...

Вторачен поглед в питието,

на дъното заложена монета,

 

ези или тура, ще свърши вечерта,

овце или взаимна самота?

Поне за час, за два, забрава

а сутринта отново ставаш

 

без вяра, по-празен от преди

с погребани животи и мечти,

и монотонно продължаваш

до следващото бягство от света

 

с надеждата отново да удавиш

времето и да потънеш във нощта

безпаметно поне до сутринта,

че самотата не се споделя с' самота...

 

01 05 2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Юри, благодаря! 🍷
  • Хубаво! 😊
  • Иржи (Ирина Филипова) - имаме един познат, който казва за себе си, че е влюбен в самотата си, и все си е под коронтина (карантина по време на коронавирус), трудно е да го изкараме от тях, щото и работата му е у дома. А си струва да си с него не само на бар, но и на маса
    Наистина замислящо... сам, самотен, самичък, самотен сред хора, сам, но не самотен... От една страна технологиите ни дават толкова много възможности, и понеже са по-лесно достъпни, заменят други или компенсират виртуално. Паралелни животи.
  • Тъжна картина описваш, Пепи и спасението според мен е...работа, много работа! И тогава няма нужда от овце, нито от алкохол, нито от весели или също толкова самотни като теб! И, ако някой забележи и оцени твоя труд- ето рецептата да излезеш от състоянието на самота, непотребност за останалите и самодостатъчност от изолацията ти! Стихът ти е много замислящ...
  • Благодаря ти, Дани!
    Самотата и отчаянието може да съберат за известно време двама, но не и да ги сближат...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...