Баркод
За кой ли път отварям този бар –
пробойна в океана на живота –
цигарен дим, уиски и комар...,
новела недописана от господ.
Зове ме със бездънна празнота,
отляво на душата ми стаена,
изпиващата бавно самота,
белязала раздялата ти с мене.
Полюшващ се медузно шестостен,
в ъглите си загръща ме и тъмен,
попарен от неоните над мен, ...