B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3663
26.03.2022 г., 18:09 ч.

Баркод 

  Поезия
1138 4 10

Баркод

 

За кой ли път отварям този бар –

пробойна в океана на живота –

цигарен дим, уиски и комар...,

новела недописана от господ.

Зове ме със бездънна празнота,

отляво на душата ми стаена,

изпиващата бавно самота,

белязала раздялата ти с мене.

Полюшващ се медузно шестостен,

в ъглите си загръща ме и тъмен,

попарен от неоните над мен,

след котвата на сянката потъвам.

И нейде отдалеч – полъхва юг,

платна ефирни „плазмите“ издуват,

сирени пеят химна си напук –

на дансинга избраните отплуват.

Като маяк над входната врата

примамливо мъждука „ИЗХОД“... Има!

Но в бездната, с пожарни правила,

спокойно е... до болка, негоримо.

В изпразнената чаша – светлина –

изтича по стените с влажен пламък,

проронена сълза за любовта –

обръща гръб с покрусата на дама.

Изтлелият ми поглед я следи –

изцъклен, като стъклена пантофа,

в самотно-паралелните черти

на стълбите – несбъднати посоки.

Енигмата на тайния им код

така и не успях да дешифрирам.

 

Дали прекрачил в другият живот –

ще се завръщам пак, за да умирам?...

© Борис Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??