Баркод
Баркод
За кой ли път отварям този бар –
пробойна в океана на живота –
цигарен дим, уиски и комар...,
новела недописана от господ.
Зове ме със бездънна празнота,
отляво на душата ми стаена,
изпиващата бавно самота,
белязала раздялата ти с мене.
Полюшващ се медузно шестостен,
в ъглите си загръща ме и тъмен,
попарен от неоните над мен,
след котвата на сянката потъвам.
И нейде отдалеч – полъхва юг,
платна ефирни „плазмите“ издуват,
сирени пеят химна си напук –
на дансинга избраните отплуват.
Като маяк над входната врата
примамливо мъждука „ИЗХОД“... Има!
Но в бездната, с пожарни правила,
спокойно е... до болка, негоримо.
В изпразнената чаша – светлина –
изтича по стените с влажен пламък,
проронена сълза за любовта –
обръща гръб с покрусата на дама.
Изтлелият ми поглед я следи –
изцъклен, като стъклена пантофа,
в самотно-паралелните черти
на стълбите – несбъднати посоки.
Енигмата на тайния им код
така и не успях да дешифрирам.
Дали прекрачил в другият живот –
ще се завръщам пак, за да умирам?...
© Борис Борисов All rights reserved.
