10 dic 2014, 9:04

Баровска любов...

  Poesía » Otra
519 0 0

 

 

       Баровска любов...

 

Танцьорката от бара ме погледна,

намигна ми, като на стар познат-

тя беше русичка и малко дребна,

и  с поглед във кафяво-топъл цвят...

 

Събличаха я погледи пияни

на толкова събрани тук мъже,

а криеше тя женските си тайни

със малко плат червено кадифе...

 

Те пъплеха с желанията хищни

по крехката й апетитна плът

(със вкус тръпчив на неузрели вишни)

с надеждата да вкусят от плодът...

 

Във сластен ритъм виеха тромпети

и гонеха се луди светлини,

замрели в миг, се раждаха подвзети

на дива страст в игривите вълни...

 

... Желание внезапно в мен избликна,

(така прилично в същност на любов!),

поканих я след танца аз и викнах:

-Ей,  плийз, гарсон, за дамата “Смирноф-ф...”

 

Коста Качев,

26.02.1981 год.

Ню-Орлиънс

Луизиана

USA                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...