10.12.2014 г., 9:04

Баровска любов...

522 0 0

 

 

       Баровска любов...

 

Танцьорката от бара ме погледна,

намигна ми, като на стар познат-

тя беше русичка и малко дребна,

и  с поглед във кафяво-топъл цвят...

 

Събличаха я погледи пияни

на толкова събрани тук мъже,

а криеше тя женските си тайни

със малко плат червено кадифе...

 

Те пъплеха с желанията хищни

по крехката й апетитна плът

(със вкус тръпчив на неузрели вишни)

с надеждата да вкусят от плодът...

 

Във сластен ритъм виеха тромпети

и гонеха се луди светлини,

замрели в миг, се раждаха подвзети

на дива страст в игривите вълни...

 

... Желание внезапно в мен избликна,

(така прилично в същност на любов!),

поканих я след танца аз и викнах:

-Ей,  плийз, гарсон, за дамата “Смирноф-ф...”

 

Коста Качев,

26.02.1981 год.

Ню-Орлиънс

Луизиана

USA                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...