10 дек. 2014 г., 09:04

Баровска любов...

524 0 0

 

 

       Баровска любов...

 

Танцьорката от бара ме погледна,

намигна ми, като на стар познат-

тя беше русичка и малко дребна,

и  с поглед във кафяво-топъл цвят...

 

Събличаха я погледи пияни

на толкова събрани тук мъже,

а криеше тя женските си тайни

със малко плат червено кадифе...

 

Те пъплеха с желанията хищни

по крехката й апетитна плът

(със вкус тръпчив на неузрели вишни)

с надеждата да вкусят от плодът...

 

Във сластен ритъм виеха тромпети

и гонеха се луди светлини,

замрели в миг, се раждаха подвзети

на дива страст в игривите вълни...

 

... Желание внезапно в мен избликна,

(така прилично в същност на любов!),

поканих я след танца аз и викнах:

-Ей,  плийз, гарсон, за дамата “Смирноф-ф...”

 

Коста Качев,

26.02.1981 год.

Ню-Орлиънс

Луизиана

USA                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...