Докосва вятърът и гали косите
за поздрав танцува и се обръща.
Вълшебна луната целува очите,
огрява красиво бащината къща.
Минавам през прага - приятно ме кани.
Присядам на топло в едно със сърцето
и спомена ме понася, докосва ме с длани,
стените обгръщат ме. Навън спи градчето.
Притварям очи и из дните си крача,
потъвам в душата, пъзел редя.
Поглежда ме в тъмното единствено здрача,
притихва до мен с уморена сълза ...