Бащината къща
Докосва вятърът и гали косите
за поздрав танцува и се обръща.
Вълшебна луната целува очите,
огрява красиво бащината къща.
Минавам през прага - приятно ме кани.
Присядам на топло в едно със сърцето
и спомена ме понася, докосва ме с длани,
стените обгръщат ме. Навън спи градчето.
Притварям очи и из дните си крача,
потъвам в душата, пъзел редя.
Поглежда ме в тъмното единствено здрача,
притихва до мен с уморена сълза
и пълзи тихомълком, там на двора ме връща.
Цвете спи мълчаливо оттогава останало,
а водата от извора пак земята прегръща.
Плахо времето със следи е белязало.
А аз съм си все тази, пак същата.
Оставих всичко мило - да огрява спомен
и тихо взех усмивките от къщата.
Една да свети си оставих, там на прага ú огромен.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
