Докосва вятърът и гали косите

за поздрав танцува и се обръща.

Вълшебна луната целува очите,

огрява красиво бащината къща.

Минавам през прага - приятно ме кани.

Присядам на топло в едно със сърцето

и спомена ме понася, докосва ме с длани,

стените обгръщат ме. Навън спи градчето.

Притварям очи и из дните си крача,

потъвам в душата, пъзел редя.

Поглежда ме в тъмното единствено здрача,

притихва до мен с уморена сълза

и пълзи тихомълком, там на двора ме връща.

Цвете спи мълчаливо оттогава останало,

а водата от извора пак земята прегръща.

Плахо времето със следи е белязало.

А аз съм си все тази, пак същата.

Оставих всичко мило - да огрява спомен

и тихо взех усмивките от къщата.

Една да свети си оставих, там на прага ú огромен.