poslu6anka (Вяра Николова)
11 19
6 abr 2010, 21:10

Бащината къща 

  Poesía
636 0 0

Как в спомени ме връща,

с голямата стреха и виещи се стълби.

Шуми на двора столетният бор съдби на поколения,

ухаят латинки засмени в цветна леха.

Тръпне дъхът ми и потича сълза.

Няма я вече бащината къща,

само спомени от детството в нея ме връщат.

 

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??