poslu6anka (Вяра Николова)
11 19
6 апр. 2010 г., 21:10

Бащината къща 

  Поэзия
637 0 0

Как в спомени ме връща,

с голямата стреха и виещи се стълби.

Шуми на двора столетният бор съдби на поколения,

ухаят латинки засмени в цветна леха.

Тръпне дъхът ми и потича сълза.

Няма я вече бащината къща,

само спомени от детството в нея ме връщат.

 

© Вяра Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??