Apr 6, 2010, 9:10 PM

Бащината къща 

  Poetry
638 0 0

Как в спомени ме връща,

с голямата стреха и виещи се стълби.

Шуми на двора столетният бор съдби на поколения,

ухаят латинки засмени в цветна леха.

Тръпне дъхът ми и потича сълза.

Няма я вече бащината къща,

само спомени от детството в нея ме връщат.

 

© Вяра Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??