Apr 6, 2010, 9:10 PM

Бащината къща 

  Poetry
715 0 0
Как в спомени ме връща,
с голямата стреха и виещи се стълби.
Шуми на двора столетният бор съдби на поколения,
ухаят латинки засмени в цветна леха.
Тръпне дъхът ми и потича сълза.
Няма я вече бащината къща,
само спомени от детството в нея ме връщат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??