Как в спомени ме връща,
с голямата стреха и виещи се стълби.
Шуми на двора столетният бор съдби на поколения,
ухаят латинки засмени в цветна леха.
Тръпне дъхът ми и потича сълза.
Няма я вече бащината къща,
само спомени от детството в нея ме връщат.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up