poslu6anka (Вяра Николова)
11 19
6.04.2010 г., 21:10 ч.

Бащината къща 

  Поезия
544 0 0

Как в спомени ме връща,

с голямата стреха и виещи се стълби.

Шуми на двора столетният бор съдби на поколения,

ухаят латинки засмени в цветна леха.

Тръпне дъхът ми и потича сълза.

Няма я вече бащината къща,

само спомени от детството в нея ме връщат.

 

© Вяра Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??