Бащината къща
855
0
0
Как в спомени ме връща,
с голямата стреха и виещи се стълби.
Шуми на двора столетният бор съдби на поколения,
ухаят латинки засмени в цветна леха.
Тръпне дъхът ми и потича сълза.
Няма я вече бащината къща,
само спомени от детството в нея ме връщат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Николова Всички права запазени
