Бащината къща

6.04.2010 г., 21:10 ч.

Поезия

714 0 0

Как в спомени ме връща,
с голямата стреха и виещи се стълби.
Шуми на двора столетният бор съдби на поколения,
ухаят латинки засмени в цветна леха.
Тръпне дъхът ми и потича сълза.
Няма я вече бащината къща,
само спомени от детството в нея ме връщат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Бащината къща

Искате да прочетете повече?

Предложения