30 mar 2010, 19:31

Бащино наследство

  Poesía » Otra
807 0 18

От тишината беше оглушал,

надеждите избодоха очите,

но коренът му беше оцелял,

звезди разсаждаше в лехите.

 

По старата асма гълчеше

и гроздето от птици пазеше,

децата, отлетели надалече,

„Ще дойдат” - тайно оживяваше.

 

Дари им цялото наследство -

градинка с райска ябълка,

все топли спомени от детство

и скрита бащина тъга.

 

За ток, вода – платена сметка,

ръждясал ключ, прегърбена врата,

икона стара на Света Петка,

две щайги, пълни със слънца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова истинско, толкова мило и толкова любящо! Превъзходна сцена, Ивон! Трогваш!
  • БРАВО!
  • Ив, разби ме...напомни ми и моето детство по македонско...прегръщам те за прекрасния стих и силния финал!
  • Разтърси ме...
    Благодаря ти, Ивон!
  • Много силен, оригинален и докосващ стих!
    Поздрави за оригиналната поетеса!
    БЪДИ!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...