30 мар. 2010 г., 19:31

Бащино наследство

809 0 18

От тишината беше оглушал,

надеждите избодоха очите,

но коренът му беше оцелял,

звезди разсаждаше в лехите.

 

По старата асма гълчеше

и гроздето от птици пазеше,

децата, отлетели надалече,

„Ще дойдат” - тайно оживяваше.

 

Дари им цялото наследство -

градинка с райска ябълка,

все топли спомени от детство

и скрита бащина тъга.

 

За ток, вода – платена сметка,

ръждясал ключ, прегърбена врата,

икона стара на Света Петка,

две щайги, пълни със слънца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова истинско, толкова мило и толкова любящо! Превъзходна сцена, Ивон! Трогваш!
  • БРАВО!
  • Ив, разби ме...напомни ми и моето детство по македонско...прегръщам те за прекрасния стих и силния финал!
  • Разтърси ме...
    Благодаря ти, Ивон!
  • Много силен, оригинален и докосващ стих!
    Поздрави за оригиналната поетеса!
    БЪДИ!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...