От тишината беше оглушал,
надеждите избодоха очите,
но коренът му беше оцелял,
звезди разсаждаше в лехите.
По старата асма гълчеше
и гроздето от птици пазеше,
децата, отлетели надалече,
„Ще дойдат” - тайно оживяваше.
Дари им цялото наследство -
градинка с райска ябълка,
все топли спомени от детство
и скрита бащина тъга.
За ток, вода – платена сметка,
ръждясал ключ, прегърбена врата,
икона стара на Света Петка,
две щайги, пълни със слънца.
© Ивон All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
