30.03.2010 г., 19:31

Бащино наследство

802 0 18

От тишината беше оглушал,

надеждите избодоха очите,

но коренът му беше оцелял,

звезди разсаждаше в лехите.

 

По старата асма гълчеше

и гроздето от птици пазеше,

децата, отлетели надалече,

„Ще дойдат” - тайно оживяваше.

 

Дари им цялото наследство -

градинка с райска ябълка,

все топли спомени от детство

и скрита бащина тъга.

 

За ток, вода – платена сметка,

ръждясал ключ, прегърбена врата,

икона стара на Света Петка,

две щайги, пълни със слънца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова истинско, толкова мило и толкова любящо! Превъзходна сцена, Ивон! Трогваш!
  • БРАВО!
  • Ив, разби ме...напомни ми и моето детство по македонско...прегръщам те за прекрасния стих и силния финал!
  • Разтърси ме...
    Благодаря ти, Ивон!
  • Много силен, оригинален и докосващ стих!
    Поздрави за оригиналната поетеса!
    БЪДИ!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...