От тишината беше оглушал,
надеждите избодоха очите,
но коренът му беше оцелял,
звезди разсаждаше в лехите.
По старата асма гълчеше
и гроздето от птици пазеше,
децата, отлетели надалече,
„Ще дойдат” - тайно оживяваше.
Дари им цялото наследство -
градинка с райска ябълка,
все топли спомени от детство
и скрита бащина тъга.
За ток, вода – платена сметка,
ръждясал ключ, прегърбена врата,
икона стара на Света Петка,
две щайги, пълни със слънца.
© Ивон Всички права запазени