От тишината беше оглушал,
надеждите избодоха очите,
но коренът му беше оцелял,
звезди разсаждаше в лехите.
По старата асма гълчеше
и гроздето от птици пазеше,
децата, отлетели надалече,
„Ще дойдат” - тайно оживяваше.
Дари им цялото наследство -
градинка с райска ябълка,
все топли спомени от детство
и скрита бащина тъга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация