Бащите
Приятелю, бащите не умират.
А само си отиват в своя свят.
Те всяка вечер в мрака ни намират.
В отблясъка на свещите горят.
Докосват ни в сияние лъчисто.
Обливат ни със лунна светлина.
Разливат чаша вино върху листа.
Отместват пепелника настрана.
Размачкват недопушена цигара.
Целуват уморените чела...
А после със зората се разтварят
сред млякото на есенна мъгла.
Събуждаш се. Навън е вече светло.
Как всичко си объркал през нощта!
А в утрото с крилете на небето
те пази твоят свят баща.
А само си отиват в своя свят.
Те всяка вечер в мрака ни намират.
В отблясъка на свещите горят.
Докосват ни в сияние лъчисто.
Обливат ни със лунна светлина.
Разливат чаша вино върху листа.
Отместват пепелника настрана.
Размачкват недопушена цигара.
Целуват уморените чела...
А после със зората се разтварят
сред млякото на есенна мъгла.
Събуждаш се. Навън е вече светло.
Как всичко си объркал през нощта!
А в утрото с крилете на небето
те пази твоят свят баща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados
