May 6, 2008, 9:59 PM

Бащите 

  Poetry » Other
5216 1 18
Приятелю, бащите не умират.
А само си отиват в своя свят.
Те всяка вечер в мрака ни намират.
В отблясъка на свещите горят.

Докосват ни в сияние лъчисто.
Обливат ни със лунна светлина.
Разливат чаша вино върху листа.
Отместват пепелника настрана.
Размачкват недопушена цигара.
Целуват уморените чела...
А после със зората се разтварят
сред млякото на есенна мъгла.

Събуждаш се. Навън е вече светло.
Как всичко си объркал през нощта!
А в утрото с крилете на небето
те пази твоят свят баща.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??