Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
6.05.2008 г., 21:59 ч.

Бащите 

  Поезия » Друга
4844 1 18
Приятелю, бащите не умират.
А само си отиват в своя свят.
Те всяка вечер в мрака ни намират.
В отблясъка на свещите горят.

Докосват ни в сияние лъчисто.
Обливат ни със лунна светлина.
Разливат чаша вино върху листа.
Отместват пепелника настрана.
Размачкват недопушена цигара.
Целуват уморените чела...
А после със зората се разтварят
сред млякото на есенна мъгла.

Събуждаш се. Навън е вече светло.
Как всичко си объркал през нощта!
А в утрото с крилете на небето
те пази твоят свят баща.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??